Сандалите са вид отворени обувки, състоящи се от подметка, която е прикрепена към крака на носещия чрез връзки или каишки преминаващи върху гърба на стъпалото, и понякога, и около глезена. Сандалите могат също да имат ток-сандали на ток . Разликата между сандалите и други видове обувки понякога може да е мъглява (какъвто е например случаят с хуарачес – обувки от тъкана кожа, изработвани в Мексико, както и обувките с изрязани върхове, през които се виждат пръстите на крака). Според общото разбиране сандалът оставя целия, или по-голямата част от крака изложен навън. Хората избират да носят сандали по различни причини, като сред тях е и комфортът при горещо време, по икономически причини (сандалите обикновенно изискват по-малко вложени материали за разлика от обувките, и обикновенно са по-лесни за изработка), както и от модни подбуди.
Обикновено хората носят сандали на места с по-топъл климат или по време на по-топлите части от годината, за да поддържат стъпалата си по-прохладни и сухи.
Еспартови сандали, произведени от специален вид трева, датиращи от периода между 6-тото и 5-тото хилядолетие пр.н.е. открити в Испания.
Най-старите известни сандали (и въобще обувки) са открити в пещерата Форт Рок в САЩ в щата Орегон. Изтъкани са от кората на вид храстовиден градински чай, и според радиовъглеродния анализ са на възраст най-малко 10 хиляди години.
Думата Сандал е от гръцки произход. Древните гърци различавали два типа сандали – „башеа” – сандали направени от върбови листа, съчки и влакна, носени от комиците и философите, и „котурни” – вид ботушкови сандали, които обхващат крака до прасците или до коляното, които се носят принципно от трагичните актьори, ездачите, ловците и мъжете с ранг и авторитет.
Подметката от кожа понякога се правела значително по-дебела от обичайното чрез вмъкване на отрязъци от корк, така че да увеличат ръста на носещия ги.
Древните египтяни носели сандали направени от листа на палмово дърво и папирус. Понякога може да ги забележите върху краката на статуи и фигури от фрезки, като според Херодот те били носени от египетските жреци.
В древна Гърция най-честия вид обувки са били дамски сандали, които жените носели през по-голямата част от престоя у дома им. Гръцките сандали включват множество каишки, които са пристегнати около крака. Върха на сандалите обикновено бил от оцветена кожа. Подметките били направени от телешка кожа от по-добро качество, и съставени от няколко слоя. В древния Рим жителите често украсявали ботушите и сандалите си с различни сложни резби.
Сандалите най-древните обувки на света.
Сандалите са вид отворени обувки, състоящи се от подметка, която е прикрепена към крака на носещия чрез връзки или каишки преминаващи върху гърба на стъпалото, и понякога, и около глезена. Сандалите могат също да имат ток-сандали на ток . Разликата между сандалите и други видове обувки понякога може да е мъглява (какъвто е например случаят с хуарачес – обувки от тъкана кожа, изработвани в Мексико, както и обувките с изрязани върхове, през които се виждат пръстите на крака). Според общото разбиране сандалът оставя целия, или по-голямата част от крака изложен навън. Хората избират да носят сандали по различни причини, като сред тях е и комфортът при горещо време, по икономически причини (сандалите обикновенно изискват по-малко вложени материали за разлика от обувките, и обикновенно са по-лесни за изработка), както и от модни подбуди.
Обикновено хората носят сандали на места с по-топъл климат или по време на по-топлите части от годината, за да поддържат стъпалата си по-прохладни и сухи.
Еспартови сандали, произведени от специален вид трева, датиращи от периода между 6-тото и 5-тото хилядолетие пр.н.е. открити в Испания.
Най-старите известни сандали (и въобще обувки) са открити в пещерата Форт Рок в САЩ в щата Орегон. Изтъкани са от кората на вид храстовиден градински чай, и според радиовъглеродния анализ са на възраст най-малко 10 хиляди години.
Думата Сандал е от гръцки произход. Древните гърци различавали два типа сандали – „башеа” – сандали направени от върбови листа, съчки и влакна, носени от комиците и философите, и „котурни” – вид ботушкови сандали, които обхващат крака до прасците или до коляното, които се носят принципно от трагичните актьори, ездачите, ловците и мъжете с ранг и авторитет.
Подметката от кожа понякога се правела значително по-дебела от обичайното чрез вмъкване на отрязъци от корк, така че да увеличат ръста на носещия ги.
Древните египтяни носели сандали направени от листа на палмово дърво и папирус. Понякога може да ги забележите върху краката на статуи и фигури от фрезки, като според Херодот те били носени от египетските жреци.
В древна Гърция най-честия вид обувки са били дамски сандали, които жените носели през по-голямата част от престоя у дома им. Гръцките сандали включват множество каишки, които са пристегнати около крака. Върха на сандалите обикновено бил от оцветена кожа. Подметките били направени от телешка кожа от по-добро качество, и съставени от няколко слоя. В древния Рим жителите често украсявали ботушите и сандалите си с различни сложни резби.